с проклятието на думите
те разхождам
по края на
съдбата
с единствената надежда
да разбереш,
че аз не съм
онази за която ме мислиш.
не съм тихото момиче
с китарата,
не съм красивата
индийка,
не съм и малко
невинно
детенце от приказките.
аз съм абаносовата
мечта
на съвременните хора,
защото
всеки търси
нетипичното ми
за момиче
поведение.
знаеш ли,
мога да бъда мълчаливата
скитница с прошарена
коса
и
също така
да съм
лудата
необуздана
гладна
за живот жена,
но
това няма как да го знаеш,
нали
точно ти
предпочете да четеш
вестник
в забутаното кафене
на ъгъла.
когато се
върнеш
ще разбереш

аз съм си тръгнала.

хареса ми!

:)))))))))))